Наказаният от Небето

9.02.2023 г., 8:44 ч.

Поезия

179 1 2

НАКАЗАНИЯТ ОТ НЕБЕТО

Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –

дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.

С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,

понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг.

Ако е болка, я забравям мигом, защо ми е да помня мъст и зло?

И ако някой страда, аз пристигам с една шишичка бащино мерло.

Закъса ли за хлебец стар приятел, на своя одър ще го приютя –

ще го завия с вехтия си хател, дъхтящ на туфи пролетни цветя.

На тъжната Жена ще пейна песен, ще ѝ сплета и билково венче.

И с мозък – от стихиите отнесен, ще пиша рими! – докато сече.

Ще ръсна върху топлия мравуняк трохите си от своя сух кравай.

Живях щастлив, от Господа целунат. И вече знам какво е Божи Рай.

8 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 16, 25 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РосиДимова (Росица Димова)

2023-02-09T11:24:23+02:00

Да протегнеш ръка да дадеш без да броиш колко са взели от нея е най-голямата човечност! Прекрасно е!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-09T09:37:20+02:00

Днес прочетох една много мъдра мисъл - слабият отмъщава, силният прощава, а мъдрият игнорира.
При теб винаги е светло и добро.