22.01.2009 г., 15:41

Накратко за любовта

674 0 4
Незнайно къде,
незнайно кога...
Всеки среща се със любовта!
Тя никога не пита,
като пчела на мед налита!
Тя е чувство нежно, но опасно,
чувство свято и прекрасно!
Любовта е стрела,
пробождаща всяко сърце!
Любовта е светлина,
огряваща всяко лице!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз търпя критики,само искам да споделя,че това е първото стихче което реших да публикувам,защото ми е от детството и много си го обичам...Знам,че е сухо и може би глупаво дори,но въпреки това аз си тая мили и топли чувства към него.Иначе няма проблем,не се сърдя на никой,все пак не знаехте за какво става дума,сега вече знаете Благодаря за искрените думи!
  • Римата си я изнасилила... доста пъти...
    И оттам смисъла...
    Ще повторя хората преди мен.
    Старай се повече, наистина е за твое добро, ако искаш да се занимаваш с това.
  • Добре дошла и на теб в сайта.
    И сега - към въргала -
    всички ние обличаме луксозни дрехи на клишетата за които хора са писали преди сумати години дрън дрън.
    С риск да звуча като гад - стиха ти е без горна дреха.
    Ритъма и римата душа берат.
    Ей... Правим го за твое добро
    Не ни мрази...
    много
  • като за лексикон - става...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...