18.08.2016 г., 17:50 ч.

Накрая думите защо са 

  Поезия » Друга
269 0 8

Между земята и небето

живея, Боже, в моя свят.

И дал съм гръб на битието,

като поливам моя цвят.

 

Живея си сред мои думи

и ги подреждам ред по ред.

Загърбил дневните си глуми,

вървя с годините напред.

 

Кръвта сърцето ми изцежда-

във вените ми вкарва пулс.

Умът ми мисълта прецежда

и ми посочва своя курс.

 

Така живота ми увисва

и над земя, и под небе.

Душата ми добре се вписва

и тя нагоре си гребе.

 

Накрая думите защо са,

щом търсим земния покой?

Излишен става и въпроса

кога, къде, защо и...кой?

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??