koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
18 ago 2016, 17:50

Накрая думите защо са 

  Poesía » Otra
275 0 7

Между земята и небето

живея, Боже, в моя свят.

И дал съм гръб на битието,

като поливам моя цвят.

 

Живея си сред мои думи

и ги подреждам ред по ред.

Загърбил дневните си глуми,

вървя с годините напред.

 

Кръвта сърцето ми изцежда-

във вените ми вкарва пулс.

Умът ми мисълта прецежда

и ми посочва своя курс.

 

Така живота ми увисва

и над земя, и под небе.

Душата ми добре се вписва

и тя нагоре си гребе.

 

Накрая думите защо са,

щом търсим земния покой?

Излишен става и въпроса

кога, къде, защо и...кой?

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??