Накрая думите защо са
Между земята и небето
живея, Боже, в моя свят.
И дал съм гръб на битието,
като поливам моя цвят.
Живея си сред мои думи
и ги подреждам ред по ред.
Загърбил дневните си глуми,
вървя с годините напред.
Кръвта сърцето ми изцежда-
във вените ми вкарва пулс.
Умът ми мисълта прецежда
и ми посочва своя курс.
Така живота ми увисва
и над земя, и под небе.
Душата ми добре се вписва
и тя нагоре си гребе.
Накрая думите защо са,
щом търсим земния покой?
Излишен става и въпроса
кога, къде, защо и...кой?
© Никола Апостолов All rights reserved.
