16.11.2007 г., 9:25

Накъсани дихания

1.4K 0 36

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Безароматно...”

 


Въздишките се стичат безразборно,
във ритъм бесен стонове танцуват,
разтърсени от чувството съдбовно,
в любовен грях преплетени тела лудуват.
Изтръпнали, догарящи, без прошка...
Претърсват всеки кът накъсани дихания,
със вятъра понесени молитви,
изплакват безразсъдни обещания.
Признание, гравирано бездумно,
по свечеряване стоящо на колене,
доверие без сянка изпълзява,
отърсва пепелта и тихо стене...
Напукани следи пристъпват в тишината,
безплътно дяволски в нощта играят
и присадени белези от лудост
безароматно и болезнено ридаят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...