Nov 16, 2007, 9:25 AM

Накъсани дихания

  Poetry » Love
1.4K 0 36

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Безароматно...”

 


Въздишките се стичат безразборно,
във ритъм бесен стонове танцуват,
разтърсени от чувството съдбовно,
в любовен грях преплетени тела лудуват.
Изтръпнали, догарящи, без прошка...
Претърсват всеки кът накъсани дихания,
със вятъра понесени молитви,
изплакват безразсъдни обещания.
Признание, гравирано бездумно,
по свечеряване стоящо на колене,
доверие без сянка изпълзява,
отърсва пепелта и тихо стене...
Напукани следи пристъпват в тишината,
безплътно дяволски в нощта играят
и присадени белези от лудост
безароматно и болезнено ридаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...