Накъсани спомени

Поезия » Философска

798 0 9

В тихите вечери

накъсани спомени

паметта навестяват -

душата смущават.

И бледите им сенки -

като листи разпилени -

танц вият пред погледа,

замъглен от спомена.

За щастие навяват

с болка и наслада,

на сърцето говорят

пак да ги изстрада.

Накъсани спомени,

безмълвни приятели -

на мечти отминали

единствени свидетели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lady10 (Ани Хаджидимитрова)

Спомени,спомени...ако не са те как ще знаем,че сме живели?

2008-10-27T18:09:25+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

душата смущават...и разплакват...
Мадлен...с обич за теб.

2008-10-25T17:09:44+03:00
viliana_popova (something else)

"Накъсани спомени"...
Колко истински болезнено звучи...;(

2008-10-25T11:04:07+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Мадлен, права си, приятелко, от накъсаните спомени най-много боли!

2008-10-24T20:48:52+03:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-10-24T19:59:44+03:00