24.10.2008 г., 17:08 ч.

Накъсани спомени 

  Поезия » Философска
571 0 9

В тихите вечери

накъсани спомени

паметта навестяват -

душата смущават.

 

И бледите им сенки -

като листи разпилени -

танц вият пред погледа,

замъглен от спомена.

 

За щастие навяват

с болка и наслада,

на сърцето говорят

пак да ги изстрада.

 

Накъсани спомени,

безмълвни приятели -

на мечти отминали

единствени свидетели.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??