24 oct 2008, 17:08

Накъсани спомени 

  Poesía » Filosófica
573 0 9

В тихите вечери

накъсани спомени

паметта навестяват -

душата смущават.

 

И бледите им сенки -

като листи разпилени -

танц вият пред погледа,

замъглен от спомена.

 

За щастие навяват

с болка и наслада,

на сърцето говорят

пак да ги изстрада.

 

Накъсани спомени,

безмълвни приятели -

на мечти отминали

единствени свидетели.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??