В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки -
като листи разпилени -
танц вият пред погледа,
замъглен от спомена.
За щастие навяват
с болка и наслада,
на сърцето говорят
пак да ги изстрада.
Накъсани спомени,
безмълвни приятели -
на мечти отминали
единствени свидетели.
© Мадлен Todos los derechos reservados