В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки -
като листи разпилени -
танц вият пред погледа,
замъглен от спомена.
За щастие навяват
с болка и наслада,
на сърцето говорят
пак да ги изстрада.
Накъсани спомени,
безмълвни приятели -
на мечти отминали
единствени свидетели.
© Мадлен All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
