Oct 24, 2008, 5:08 PM

Накъсани спомени 

  Poetry » Phylosophy
625 0 9

В тихите вечери

накъсани спомени

паметта навестяват -

душата смущават.

 

И бледите им сенки -

като листи разпилени -

танц вият пред погледа,

замъглен от спомена.

 

За щастие навяват

с болка и наслада,

на сърцето говорят

пак да ги изстрада.

 

Накъсани спомени,

безмълвни приятели -

на мечти отминали

единствени свидетели.

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??