Налей
НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
И кой ще чуе мъжкия ми зов.
Искам те самотен ден и нощ.
Попътния си вятър за мене.
Ти си талисмана добър или лош.
И си буря и слънчево време.
В теб минава пътят за ада и рая.
Питие си което искам да пия.
За мене си кръст и Голгота го зная.
... Налей Кръчмарю по една ракия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
