30 дек. 2013 г., 00:10

Налей

961 0 1

          НАЛЕЙ

 

От черни мисли са орисани –

платната на кораба Любов.

И минават дните слисани.

И кой ще чуе мъжкия ми зов.

 

Искам те самотен ден и нощ.

Попътния си вятър за мене.

Ти си талисмана добър или лош.

И си буря и слънчево време.

 

В теб минава пътят за ада и рая.

Питие си което искам да пия.

За мене си кръст и Голгота го зная.

 

... Налей Кръчмарю по една ракия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
    Нека са бели платната на кораба ти Любов, Мимо!!!
    Тогава и твоят зов ще бъде чут
    Поздравления!
    И за много години!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...