30 dic 2013, 0:10

Налей 

  Poesía
590 0 1

          НАЛЕЙ

 

От черни мисли са орисани –

платната на кораба Любов.

И минават дните слисани.

И кой ще чуе мъжкия ми зов.

 

Искам те самотен ден и нощ.

Попътния си вятър за мене.

Ти си талисмана добър или лош.

И си буря и слънчево време.

 

В теб минава пътят за ада и рая.

Питие си което искам да пия.

За мене си кръст и Голгота го зная.

 

... Налей Кръчмарю по една ракия!

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
    Нека са бели платната на кораба ти Любов, Мимо!!!
    Тогава и твоят зов ще бъде чут
    Поздравления!
    И за много години!!!
Propuestas
: ??:??