30 dic 2013, 0:10

Налей

  Poesía
960 0 1

          НАЛЕЙ

 

От черни мисли са орисани –

платната на кораба Любов.

И минават дните слисани.

И кой ще чуе мъжкия ми зов.

 

Искам те самотен ден и нощ.

Попътния си вятър за мене.

Ти си талисмана добър или лош.

И си буря и слънчево време.

 

В теб минава пътят за ада и рая.

Питие си което искам да пия.

За мене си кръст и Голгота го зная.

 

... Налей Кръчмарю по една ракия!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
    Нека са бели платната на кораба ти Любов, Мимо!!!
    Тогава и твоят зов ще бъде чут
    Поздравления!
    И за много години!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...