НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
И кой ще чуе мъжкия ми зов.
Искам те самотен ден и нощ.
Попътния си вятър за мене.
Ти си талисмана добър или лош.
И си буря и слънчево време.
В теб минава пътят за ада и рая.
Питие си което искам да пия.
За мене си кръст и Голгота го зная.
... Налей Кръчмарю по една ракия!
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
