НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
И кой ще чуе мъжкия ми зов.
Искам те самотен ден и нощ.
Попътния си вятър за мене.
Ти си талисмана добър или лош.
И си буря и слънчево време.
В теб минава пътят за ада и рая.
Питие си което искам да пия.
За мене си кръст и Голгота го зная.
... Налей Кръчмарю по една ракия!
© Мимо Николов All rights reserved.
Нека са бели платната на кораба ти Любов, Мимо!!!
Тогава и твоят зов ще бъде чут
Поздравления!
И за много години!!!