Налей да пия
Налей да пия
Руйно вино налей кръчмарю да пия,
за да забравя болката, аз да се опия.
В чашата с вино да удавя своята мъка,
за несподелената любов, за любимата жена.
Налей ми кръчмарю и люта ракия,
болката в сърцето, и нея да напия.
Че само то мило ми е, то ми остана,
само него аз си имам и тъга голяма.
Налей да пия много, да пия до забрава,
няма го либето ми, то само ми остана.
Отиде си тя, милото ми няма го вече,
друг мъж си избра и отидоха далече.
Налей да пия и ще се събудя на заранта,
пак сам с на слънцето светло изгрева.
Но останала е в мен още една вярата,
че още я има истинската, тя, Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
