Налей да пия

Руйно вино налей кръчмарю да пия,

за да забравя болката, аз да се опия.

В чашата с вино да удавя своята мъка,

за несподелената любов, за любимата жена.

Налей ми кръчмарю и люта ракия,

болката в сърцето, и нея да напия.

Че само то мило ми е, то ми остана,

само него аз си имам и тъга голяма.

Налей да пия много, да пия до забрава,

няма го либето ми, то само ми остана.

Отиде си тя, милото ми няма го вече,

друг мъж си избра и отидоха далече.

Налей да пия и ще се събудя на заранта,

пак сам с на слънцето светло изгрева.

Но останала е в мен още една вярата,

че още я има истинската, тя, Любовта!