Чакам те все още, но защо ли?!

Сърцето ти за моето се моли,

но страхът, той спира те, нали?!

И всеки ден се хващам, ето на,

за тебе мисля и за твоята душа,

но теб те няма и още ме боли!

В миналото ровя със надежда,

да те видя в бъдещето може би,

но ти замина и изглежда

няма да се върнеш пак, нали!?...

И чудя се на мъжката си глупост -

ти във мене всичко изгори,

а аз мечтая те - глупак уви!

Защото в миговете кратки, споделени,

всеки нещо в другия намери!...

Но теб те хвана страх,...нали?!

Светлината мигновена изпари се,

приятелите ми повтарят: "Откажи се!"

Но е трудно, разбери!

И гледам някак си печално

на нашата любов недоразбрана,

хубава, но убийствено брутална!...

Нужно е да те забравя май, нали?!