Нали го помниш...
Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна ... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в ... нашето огнище.
Във утрото събрах роса -
най - живата, искряща свежест.
Ще я превърна в ...в теб.
Със нея жаждата на своя ден да утоля,
като река ще я разлея, после.
Във утрото откъснах розов цвят,
най- ароматния, и толкова омаен.
Със него ще се вмъкна в твоя свят...
Денят ми все на рози да ухае.
Нали го помниш онзи розов храст?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
