Sep 5, 2009, 10:15 AM

Нали го помниш...

  Poetry » Love
726 0 9

Във утрото откъснах слънчев лъч,

ще го превърна ... в теб.

В усмивката ти нежна ще го вмъкна

и после дълго, в моя ден студен...

ще го превърна в ... нашето огнище.

 

Във утрото събрах роса -

най - живата, искряща свежест.

Ще я превърна в ...в теб.

Със нея жаждата на своя ден да утоля,

като река ще я разлея, после.

 

Във утрото откъснах розов цвят,

най- ароматния, и толкова омаен.

Със него ще се вмъкна в твоя свят...

Денят ми все на рози да ухае.

Нали го помниш онзи розов храст?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...