31.08.2014 г., 17:54 ч.

Нали съм пламък 

  Поезия » Друга
521 0 9

Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта. 

От тъмното промъкна се внезапно,
разбуди съчките - прекършени слова
и лумна клада луда... вероятно
да изгори завинаги злъчта.

Превърна се той после във жарава,
светулчици примигваха без страх
и хукна нестинарска незабрава.
В нозете си аз болката втъках.

А ритъма отмерваше сърцето,
(танцувах, сляла себе си със Бог)
Гореше, но туптеше то, заклето
от огъня да изгради чертог.*

/чертог - замък, дворец, палат/

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докостващо ,топло и истинско...!Винаги успяваш да ме развълнуваш истински!Поздрави Таничка от сърце!!!ИСКРАТА е НАДЕЖДА!!!!
  • Харесах стихът ти!Браво!
  • Феникс! Поздравления за хубавия стих!
  • Огън си, Таничка
    Поздрави!
  • А ритъма отмерваше сърцето,
    / танцувах сляла себе си със Бог /.
    Гореше, но туптеше, то заклето
    от огъня да изгради чертог.
    Прекрасно!!! Благодаря! Нека винаги Бог да бъде с тебе!
  • Една философия в изтъкана от огнени нишки картина!
  • Ами като решиш можеш! Браво ти!!!
  • Гори,Танче,гори,за да ни топлиш!Нека твоят огън пречисти душите ни!
  • Станало е стихото. Станало! Много добра поезия.
    Поздравявам авторката с възхищение за написаното!: ММ
Предложения
: ??:??