Нали съм пламък
664
0
9
Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта.
От тъмното промъкна се внезапно,
разбуди съчките - прекършени слова
и лумна клада луда... вероятно
да изгори завинаги злъчта.
Превърна се той после във жарава,
светулчици примигваха без страх
и хукна нестинарска незабрава.
В нозете си аз болката втъках.
А ритъма отмерваше сърцето,
(танцувах, сляла себе си със Бог)
Гореше, но туптеше то, заклето
от огъня да изгради чертог.*
/чертог - замък, дворец, палат/
© Таня Мезева All rights reserved.
