diesto (Данаил Антонов)
980 525
4.07.2019 г., 9:00 ч.

Нало̀жи се! 

  Поезия » Любовна
345 7 6

Аз трябваше да съм, безумно влюбен. 

Наложи се. Сърдечна недостатъчност. 

И много вероятно бих загубил те. 

(Потънал в робството на мрака си). 

Огледах се и чувах този вятър, 

полюшващ липовия цвят. 

И с този аромат на необятност, 

ухаеше на новият ми свят. 

Предчувствах те. Душата ми шептеше. 

А бил е всъщност нежния ти глас, 

измъчил се сред крясък да е песен. 

Сред писъци от болна суета. 

Аз няма да те скрия от злините. 

От хората и лошото в очите им. 

Любов ли е – тя търси тишините, 

но ние ще крещим, че се обичаме! 

Да чуе този свят, безотговорен, 

че смелите човеци се показват. 

Напук на изсушените им корени, 

с любов ще забраним да ни намразят! 

Не знам защо не писах за звездите. 

За синьото небе и за природата. 

Наложи се. Щастлив съм. И обичам те! 

Сърцето ми е цяло. Само Твое е... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е! Поздрави!!!
  • Харесах!
  • Много красива любовна поезия пишеш! Поздравления и за този стих!
  • На мен ми хареса тази "сърдечна недостатъчност". Наскоро четох "Звезден прах" от Нийл Геймън, където вещицата не можа да получи вечна младост като вземе сърцето на звездата, защото то вече не беше нейно, а на любимия й. Образът ти, Дани, е експресивен и на място. По-скоро имам някои стилистични и граматични забележки, но те са лесно отстраними. Поздравления.
  • Наистина до сензитивност опират нещата. И до зрялост, смелост, опит...Емоционални. Аз съм винаги тук, знаеш. Емоциите не се коментират.
  • Няма да изпадам в обяснителен режим за подобен сърдечен дефицит. Колкото сте разбрали. В крайна сметка таланта ми позволява толкова..., или пък Вашият - да вниквате в прочетеното... Хубав да е денят Ви!
Предложения
: ??:??