Нало̀жи се!
Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър,
полюшващ липовия цвят.
И с този аромат на необятност,
ухаеше на новият ми свят.
Предчувствах те. Душата ми шептеше.
А бил е всъщност нежния ти глас,
измъчил се сред крясък да е песен.
Сред писъци от болна суета.
Аз няма да те скрия от злините.
От хората и лошото в очите им.
Любов ли е – тя търси тишините,
но ние ще крещим, че се обичаме!
Да чуе този свят, безотговорен,
че смелите човеци се показват.
Напук на изсушените им корени,
с любов ще забраним да ни намразят!
Не знам защо не писах за звездите.
За синьото небе и за природата.
Наложи се. Щастлив съм. И обичам те!
Сърцето ми е цяло. Само Твое е...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
