Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър,
полюшващ липовия цвят.
И с този аромат на необятност,
ухаеше на новият ми свят.
Предчувствах те. Душата ми шептеше.
А бил е всъщност нежния ти глас,
измъчил се сред крясък да е песен.
Сред писъци от болна суета. ...