19.07.2009 г., 19:50

Намери ме

834 0 3

http://www.youtube.com/watch?v=L-WZG-y2e9k


Няма вятър в дърветата,

няма облаци в небето.

И със думи пресметнати

не се стига до сърцето.

 

Затвориха пътя до там,

забраниха на любовта да диша.

Все някой остава сам.

Все някой се чувства излишен.

 

Но ти намери пътя в нищото.

Разравяш в остатъка от мен.

Накарай ме отново света да виждам

и ще се слея с твоя дъх в сънуван ден.

 

26.05.2009г.

гр. Плайа Дел Инглес





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...