http://www.youtube.com/watch?v=L-WZG-y2e9k
Няма вятър в дърветата,
няма облаци в небето.
И със думи пресметнати
не се стига до сърцето.
Затвориха пътя до там,
забраниха на любовта да диша.
Все някой остава сам.
Все някой се чувства излишен.
Но ти намери пътя в нищото.
Разравяш в остатъка от мен.
Накарай ме отново света да виждам
и ще се слея с твоя дъх в сънуван ден.
26.05.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес
© Събина Брайчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
