Jul 19, 2009, 7:50 PM

Намери ме

  Poetry » Love
838 0 3

http://www.youtube.com/watch?v=L-WZG-y2e9k


Няма вятър в дърветата,

няма облаци в небето.

И със думи пресметнати

не се стига до сърцето.

 

Затвориха пътя до там,

забраниха на любовта да диша.

Все някой остава сам.

Все някой се чувства излишен.

 

Но ти намери пътя в нищото.

Разравяш в остатъка от мен.

Накарай ме отново света да виждам

и ще се слея с твоя дъх в сънуван ден.

 

26.05.2009г.

гр. Плайа Дел Инглес





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...