galentin (Валентин Иванов)
42 22
13.10.2010 г., 21:42 ч.

Намерих ключа 

  Поезия » Друга
736 0 5

НАМЕРИХ   КЛЮЧА

 

 

Да знаеш, че намерих онзи ключ,

със който ни заключиха усмивките,

със който ни затвориха прозорците

и очите  ни изтръпнаха от взиране.

Със който ни захлопнаха надеждите,

със който ни зазидаха мечтите.

Но аз най-сетне  го намерих,

до вазата с умората,

покрит с носталгия,

увит във предразсъдъци,

овързан с нерви - изтъкали

шнур от делници,

с верижка навървен

от спомени и страхове.

Но го намерих!!!

Сега ще се отключи вярата,

ще се отвори онзи път, за който казват

че ни е съдбовен,

в небето пак ще има гълъби,

и къс дъга ще ни е огледало.

Пропуснах  само да ти кажа,

че съборих вазата

и няма да събирам

разпилените ù  късове.

За точно тази ваза – няма  смисъл!!!

© Валентин Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??