Намерих ключа
НАМЕРИХ КЛЮЧА
Да знаеш, че намерих онзи ключ,
със който ни заключиха усмивките,
със който ни затвориха прозорците
и очите ни изтръпнаха от взиране.
Със който ни захлопнаха надеждите,
със който ни зазидаха мечтите.
Но аз най-сетне го намерих,
до вазата с умората,
покрит с носталгия,
увит във предразсъдъци,
овързан с нерви - изтъкали
шнур от делници,
с верижка навървен
от спомени и страхове.
Но го намерих!!!
Сега ще се отключи вярата,
ще се отвори онзи път, за който казват
че ни е съдбовен,
в небето пак ще има гълъби,
и къс дъга ще ни е огледало.
Пропуснах само да ти кажа,
че съборих вазата
и няма да събирам
разпилените ù късове.
За точно тази ваза – няма смисъл!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени
Харесва ми, Упсех.
