цъфтеше пролетта.
Разкрих душата ти...
преди последната сълза.
Намерих те,
когато пътя бях изгубила.
Пред портите на моята тревога,
повярвах в истината хубава...
Намерих те...
и знам защо...
Вярата ми -
всички спънки победи!
Любовта ми -
вечен огън и нестихващ зов.
В очите любовта ми
тъй и не угасна.
И се поддадох...
На този призив нов...
Сега света не ми изглежда
ни мрачен, ни суров...
© Надя Георгиева Всички права запазени