9 jun 2007, 20:46

НАМЕРИХ ТЕ...

  Poesía
924 0 4
Намерих те,
когато в дланите ми...

цъфтеше пролетта.

 

Разкрих душата ти...

преди последната сълза.

 

Намерих те,
когато пътя бях изгубила.

 

Пред портите на моята тревога,
повярвах в истината хубава...

 

Намерих те...
и знам защо...

 

Вярата ми -

всички спънки победи!
Любовта ми -

вечен огън и нестихващ зов.

 

В очите любовта ми
тъй и не угасна.


И се поддадох...

 

На този призив нов...

 

Сега света не ми изглежда
ни мрачен, ни суров...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...