9 июн. 2007 г., 20:46

НАМЕРИХ ТЕ...

923 0 4
Намерих те,
когато в дланите ми...

цъфтеше пролетта.

 

Разкрих душата ти...

преди последната сълза.

 

Намерих те,
когато пътя бях изгубила.

 

Пред портите на моята тревога,
повярвах в истината хубава...

 

Намерих те...
и знам защо...

 

Вярата ми -

всички спънки победи!
Любовта ми -

вечен огън и нестихващ зов.

 

В очите любовта ми
тъй и не угасна.


И се поддадох...

 

На този призив нов...

 

Сега света не ми изглежда
ни мрачен, ни суров...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...