patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Jun 9, 2007, 8:46 PM

НАМЕРИХ ТЕ...

  Poetry
922 0 4
Намерих те,
когато в дланите ми...

цъфтеше пролетта.

 

Разкрих душата ти...

преди последната сълза.

 

Намерих те,
когато пътя бях изгубила.

 

Пред портите на моята тревога,
повярвах в истината хубава...

 

Намерих те...
и знам защо...

 

Вярата ми -

всички спънки победи!
Любовта ми -

вечен огън и нестихващ зов.

 

В очите любовта ми
тъй и не угасна.


И се поддадох...

 

На този призив нов...

 

Сега света не ми изглежда
ни мрачен, ни суров...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0