Наникаде
По стъпките на миналото щастие
на пръсти върнах се назад.
Надзърнах плахо и навярно
със очакване да съм се
излекувала от тебе аз.
А ти стоеше там и викаше
към мен,
дори протегна търсеща ръка -
онази същата,
с която ме беше бутнал в пропастта.
Навярно дълго още ще стоя
сама - наникъде,
подпряла със сърцето си вратата,
оставила нищожен процеп,
през който да си прибера
душата.
на пръсти върнах се назад.
Надзърнах плахо и навярно
със очакване да съм се
излекувала от тебе аз.
А ти стоеше там и викаше
към мен,
дори протегна търсеща ръка -
онази същата,
с която ме беше бутнал в пропастта.
Навярно дълго още ще стоя
сама - наникъде,
подпряла със сърцето си вратата,
оставила нищожен процеп,
през който да си прибера
душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
