Наникаде

Dec 31, 2007, 8:08 PM

Poetry » Love

1103 0 13

По стъпките на миналото щастие
на пръсти върнах се назад.
Надзърнах плахо и навярно
със очакване да съм се
излекувала от тебе аз.
А ти стоеше там и викаше
към мен,
дори протегна търсеща ръка -
онази същата,
с която ме беше бутнал в пропастта.
Навярно дълго още ще стоя
сама - наникъде, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Наникаде

Want to read more?

Random works