Наникъде
АБСУРД
Ставам и тръгвам нанякъде,
в посока измислена,
с начало незнайно
и никакъв край.
Вървейки в призрачно минало,
летейки в спомени бъдещи,
пристигам в някакво време
и спирам пред някаква порта.
И гледам човека без глас,
кръстен от този без име,
наричан от други създател,
а от мен просто Васал.
- Какъв е въпросът ти, друже? -
ме пита този без глас,
кръстен от онзи без име,
наричан от други създател,
а от мене просто Васал.
Аз казах му:
- Идвам от призрачно минало,
вървях в посока без край,
летях в спомени някакви,
мечтах това да е рай.
Сбъркал си, друже! - каза ми той.
Идваш отнякъде,
от посока измислена,
с начало незнайно,
без никакъв край
и очакваш това да е рай.
С мисли объркани погледнах го странно
и в миг той отлетя.
Тогава обърнах се, поогледах се бавно,
но нямаше порта, ни път, нито пък рай.
16.02.2009 г.
Пламен Пенчев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пи Мор Всички права запазени
