Наникъде
АБСУРД
Ставам и тръгвам нанякъде,
в посока измислена,
с начало незнайно
и никакъв край.
Вървейки в призрачно минало,
летейки в спомени бъдещи,
пристигам в някакво време
и спирам пред някаква порта.
И гледам човека без глас,
кръстен от този без име,
наричан от други създател,
а от мен просто Васал.
- Какъв е въпросът ти, друже? -
ме пита този без глас,
кръстен от онзи без име,
наричан от други създател,
а от мене просто Васал.
Аз казах му:
- Идвам от призрачно минало,
вървях в посока без край,
летях в спомени някакви,
мечтах това да е рай.
Сбъркал си, друже! - каза ми той.
Идваш отнякъде,
от посока измислена,
с начало незнайно,
без никакъв край
и очакваш това да е рай.
С мисли объркани погледнах го странно
и в миг той отлетя.
Тогава обърнах се, поогледах се бавно,
но нямаше порта, ни път, нито пък рай.
16.02.2009 г.
Пламен Пенчев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пи Мор Все права защищены
