witheflag (Пи Мор)
7 83
Feb 17, 2009, 6:54 PM

Наникъде 

  Poetry » Other
1233 0 6

АБСУРД

 

Ставам и тръгвам нанякъде,

в посока измислена,

с начало незнайно

и никакъв край.

 

Вървейки в призрачно минало,

летейки в спомени бъдещи,

пристигам в някакво време

и спирам пред някаква порта.

 

И гледам човека без глас,

кръстен от този без име,

наричан от други създател,

а от мен просто Васал.

 

- Какъв е въпросът ти, друже? -

ме пита този без глас,

кръстен от онзи без име,

наричан от други създател,

а от мене просто Васал.

 

Аз казах му:

- Идвам от призрачно минало,

вървях в посока без край,

летях в спомени някакви,

мечтах това да е рай.

 

Сбъркал си, друже! - каза ми той.

Идваш отнякъде,

от посока измислена,

с начало незнайно,

без никакъв край

и очакваш това да е рай.

 

С мисли объркани погледнах го странно

и в миг той отлетя.

Тогава обърнах се, поогледах се бавно,

но нямаше порта, ни път, нито пък рай.

 

 

16.02.2009 г.

Пламен Пенчев

© Пи Мор All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепно!!!
  • Идвам от призрачно минало,

    вървях в посока без край,

    летях в спомени някакви,

    мечтах това да е рай.

    Ако не е просто смени посоката... Аз това правя , но още не знам накъде съм поела. Изключително ми харесаха работите ти! Ще ги следя с интерес. Поздрави!
  • Браво!!!
    Можеш го... писането!
  • На мен ми хареса името с което нарече написаното от мен...Абсурд...Супер е .....Май ще го сложа...Мерси
  • на мен също ми хареса този апсурд ха ха много даже
  • интересно...хареса ми преградки за теб
Random works
: ??:??