бялатишина
141 124
14.10.2018 г., 12:47 ч.

Нано 

  Поезия » Любовна
691 11 13

С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.

 

Усещам те в зова на тишината,
в надеждата животът да е честен.
А виж ни: лабиринта на телата
изследваме за начин да излезем.

 

С настръхнали души, ще се загубим.
Със чакащи очи, ще се забравим.
И без да знаем даже, че сме влюбени,
сърцата си ще сплитаме докрая.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??