С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината,
в надеждата животът да е честен.
А виж ни: лабиринта на телата
изследваме за начин да излезем.
С настръхнали души, ще се загубим.
Със чакащи очи, ще се забравим.
И без да знаем даже, че сме влюбени,
сърцата си ще сплитаме докрая.