Напечатано (Сбогом!)
Напечатано
Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи),
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи
(Или може би е мъртъв?),
кълбо от скреж.
Коленичи...
(С гръб към слънцето.)
Кой ли ще победи?
Няма да разбереш!
Очите не виждат тази борба…
Само усеща душата,
че нещо умира и гасне.
И стене. Крилата
се мачкат като ненужни израстъци.
И се превръщат в пясък и дрипи…
Непотребни, захвърлени...
Луната се отдава на черни отблясъци
и заедно с утрото хлипа.
Тя пък какво иска?
Всичко е тъмно.
Това е светът на нощите.
Слънчевите хора рано или късно
загиват трагично…
Надеждите тлеят в нощта
и денят е също така черен…
Някой някога ми обеща,
че ще ми бъде верен.
Аз му пратих бял гълъб...
в обувката му скрих мечти
и надежди побрах...
Лети, гълъбче, лети!
Но той се ухили... небрежно
да погуби искаше всичко, що е нежно...
И грабна звездите, и се затича.
Хвърли ги в бездни с замах.
И сърцето си с подлост окичи,
а аз с душата си всичко видях!!!
Намачканите листи говорят!
Изписах целият свят с името твое…
Уви, когато душите се затворят,
всеки знае какъв е развоят…
**
Защо ли толкова дълго се губих сред
хиляди страници?
Та епилогът беше гравиран
още на корицата…
(Там лежи мъртва птицата
повалена, даже събута...
с песента - недочута…)
1. 05. 2008
Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи),
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи
(Или може би е мъртъв?),
кълбо от скреж.
Коленичи...
(С гръб към слънцето.)
Кой ли ще победи?
Няма да разбереш!
Очите не виждат тази борба…
Само усеща душата,
че нещо умира и гасне.
И стене. Крилата
се мачкат като ненужни израстъци.
И се превръщат в пясък и дрипи…
Непотребни, захвърлени...
Луната се отдава на черни отблясъци
и заедно с утрото хлипа.
Тя пък какво иска?
Всичко е тъмно.
Това е светът на нощите.
Слънчевите хора рано или късно
загиват трагично…
Надеждите тлеят в нощта
и денят е също така черен…
Някой някога ми обеща,
че ще ми бъде верен.
Аз му пратих бял гълъб...
в обувката му скрих мечти
и надежди побрах...
Лети, гълъбче, лети!
Но той се ухили... небрежно
да погуби искаше всичко, що е нежно...
И грабна звездите, и се затича.
Хвърли ги в бездни с замах.
И сърцето си с подлост окичи,
а аз с душата си всичко видях!!!
Намачканите листи говорят!
Изписах целият свят с името твое…
Уви, когато душите се затворят,
всеки знае какъв е развоят…
**
Защо ли толкова дълго се губих сред
хиляди страници?
Та епилогът беше гравиран
още на корицата…
(Там лежи мъртва птицата
повалена, даже събута...
с песента - недочута…)
1. 05. 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
