3.09.2006 г., 13:35

Написа Рия стих игрив

746 0 1

 

 

-Написа Рия стих игрив

по тема твърде отговорна –

абстрактен е – затуй: лъжлив,

че води в сфера спорна.

 

-

Защо тогава с шестица

маркира Мо, ти този факт?

Лъжата носи единица,

а ти извърши този акт?

 

-Така е Лъки, имаш право:

истината е конкретна –

открита или скрита здраво,

пътеката й е директна.

 

-Посочих: ”Темата е важна!”

Поставихме високите оценки

и ето ни – под сянка плажна

говорим си за сайтовите сценки.

 

-Урокът тук е скромен

за истина – добра и лоша,

а изводът – огромен:

градя усърдно, но и троша.

 

-Разказахме една история,

но искам още нещо – малко:

да включиш Рия в теория,

че иначе ще бъде жалко!

 

-Понякога тя става и открита

и често е такава, че горчи,

но даже и да е прикрита,

човек към нея все търчи…

По дадената тема е една –

не винаги е само чиста:

безпомощна, когато е сама,

като красива е лъчиста.

Когато истината проговори,

измества винаги лъжата –

успешно почва тя да спори

и свързва се с добрината.

Когато пък лъжата разпорежда,

започват да текат беди

и истината тях извежда

като бледи, съскащи следи.

Витае тя и като зло

в процеса твърде разнолик,

но пак показва ни какво

съдържа неговият лик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирането е ядро на провежданата терапия от видни специалисти. За да отхвърлим вулкана на неразбирането, ще трябва да започнем да коментираме текста!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...