-Написа Рия стих игрив

по тема твърде отговорна –

абстрактен е – затуй: лъжлив,

че води в сфера спорна.

-

маркира Мо, ти този факт?

Лъжата носи единица,

а ти извърши този акт?

-Така е Лъки, имаш право:

истината е конкретна –

открита или скрита здраво,

пътеката й е директна.

-Посочих: ”Темата е важна!”

Поставихме високите оценки

и ето ни – под сянка плажна

говорим си за сайтовите сценки.

-Урокът тук е скромен

за истина – добра и лоша,

а изводът – огромен:

градя усърдно, но и троша.

-Разказахме една история,

но искам още нещо – малко:

да включиш Рия в теория,

че иначе ще бъде жалко!

-Понякога тя става и открита

и често е такава, че горчи,

но даже и да е прикрита,

човек към нея все търчи…

По дадената тема е една –

не винаги е само чиста:

безпомощна, когато е сама,

като красива е лъчиста.

Когато истината проговори,

измества винаги лъжата –

успешно почва тя да спори

и свързва се с добрината.

Когато пък лъжата разпорежда,

започват да текат беди

и истината тях извежда

като бледи, съскащи следи.

Витае тя и като зло

в процеса твърде разнолик,

но пак показва ни какво

съдържа неговият лик.