Sep 3, 2006, 1:35 PM

Написа Рия стих игрив

  Poetry
744 0 1

 

 

-Написа Рия стих игрив

по тема твърде отговорна –

абстрактен е – затуй: лъжлив,

че води в сфера спорна.

 

-

Защо тогава с шестица

маркира Мо, ти този факт?

Лъжата носи единица,

а ти извърши този акт?

 

-Така е Лъки, имаш право:

истината е конкретна –

открита или скрита здраво,

пътеката й е директна.

 

-Посочих: ”Темата е важна!”

Поставихме високите оценки

и ето ни – под сянка плажна

говорим си за сайтовите сценки.

 

-Урокът тук е скромен

за истина – добра и лоша,

а изводът – огромен:

градя усърдно, но и троша.

 

-Разказахме една история,

но искам още нещо – малко:

да включиш Рия в теория,

че иначе ще бъде жалко!

 

-Понякога тя става и открита

и често е такава, че горчи,

но даже и да е прикрита,

човек към нея все търчи…

По дадената тема е една –

не винаги е само чиста:

безпомощна, когато е сама,

като красива е лъчиста.

Когато истината проговори,

измества винаги лъжата –

успешно почва тя да спори

и свързва се с добрината.

Когато пък лъжата разпорежда,

започват да текат беди

и истината тях извежда

като бледи, съскащи следи.

Витае тя и като зло

в процеса твърде разнолик,

но пак показва ни какво

съдържа неговият лик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирането е ядро на провежданата терапия от видни специалисти. За да отхвърлим вулкана на неразбирането, ще трябва да започнем да коментираме текста!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...