23.01.2008 г., 21:05

Написах стих...

1.1K 0 8

Girly Comments & Graphics

Написах стих,
а листа изгорих.
Запомних го... за първи път
остана във съзнанието ми...
Като щампа...
Запечата се завинаги...
Със този стих ти подарих
една моя мисъл, усещане, желание...
със този стих изневерих
на клетвата моя,
никога да не правя признание...
Признание в любов...
вричане, нежност..
Дали сгреших?...И сетне се запитах...
Дали те изморих?...
С желанието си
да тичаш с мен...
Да прекосяваш чувства...
страст...
любов...
да се препъваш във тъгата ми...
да ме изправяш...
Кажи ми...
И ако пътят ти със мен е стръмен,
недей ме следва...
Почини си...
Но ако все пак имаш още сили...
ръката ми във своята вземи...
Стисни я силно...
нищо, че ще заболи...
Така ще зная, че животът продължава...
Обичам те, тез думи само промълви...
Така сърцето няма да потъне във забрава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жара Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!И първият ти стих е прекрасен....
  • Много хубаво, Жара!!! Поздравления!!!
  • Добре дошла, Жара !!! Идваш с много силни стихове, аплодисменти ! Прочетох втория ти стих и се върнах на първия, защото много ме заинтригува. Прегръдки !
  • Великолепно!!!Сега вече съм сигурна, че пишеш чудесно!!!Браво!!!
  • Добре дошла, Жара!
    Хубав стих си написала!
    Чакаме следващия.
    Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...