Написах стих, а листа изгорих. Запомних го... за първи път остана във съзнанието ми... Като щампа... Запечата се завинаги... Със този стих ти подарих една моя мисъл, усещане, желание... със този стих изневерих на клетвата моя, никога да не правя признание... Признание в любов... вричане, нежност.. Дали сгреших?...
И сетне се запитах... Дали те изморих?... С желанието си да тичаш с мен... Да прекосяваш чувства... страст... любов... да се препъваш във тъгата ми... да ме изправяш... Кажи ми... И ако пътят ти със мен е стръмен, недей ме следва... Почини си... Но ако все пак имаш още сили... ръката ми във своята вземи... Стисни я силно... нищо, че ще заболи... Така ще зная, че животът продължава... Обичам те, тез думи само промълви... Така сърцето няма да потъне във забрава...
Добре дошла, Жара !!! Идваш с много силни стихове, аплодисменти ! Прочетох втория ти стих и се върнах на първия, защото много ме заинтригува. Прегръдки !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.