19.03.2010 г., 22:30

Написано в движение

830 0 13

Тръгвам!

Поръчала съм си такси.

До гарата,

а после километри…

с влака на мечтите.

Какво са някакви си

часове?

Аз ще пътувам…

и сърцето ми ликува.

А ти… налей от виното

горчиво,

за свещите се погрижи.

И не забравяй да ме чакаш,

след полунощ.

Не обещам ти звезди,

но ще съм твоя.

Тръгвам. А ти се приготви!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оооо, това е много хубаво! Попътен вятър и слънчево време ти пожелавам, Марианка!
  • Завърнах се !И ви намерих всички тук!Благодаря и ...нека е пролет!
  • Ех, че е хубаво човек да пътува (макар че, на мен вече ми е писнало)! А с влак си има една специална романтика (стига само да не е претъпкан)! Влакът на мечтитеее! Поздрави мила!
  • Това му е хубавото на обществения транспорт! Как би го написала, ако трябваше да шофираш?! Ей затова трябва да се борим за оцеляването на този "поетичен" вид транспортиране! Бон воаяж, Марианче!
  • ...а после километри…

    с влака на мечтите...


    ПРЕГРЪДКА!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...