5.07.2010 г., 11:32  

Напиши ми любовно писмо

2K 0 21

 

Напиши ми любовно писмо.

Ти си струна в ръцете на Господ.

С теб присяда на твърдия трон,

щом усети внезапно самотност.

 

След утехата, дето изпридаш,

става благ и заронва въздишки.

И луна омотана увисва

в паяжинните сребърни нишки.

 

Есента този път е добра,

както някога скри ни в покоя

на вековна потайна  гора,

сред която бях истински твоя.

 

Щях да искам от тебе деца

и на теб до едно да приличат.

Да ги учиш  как кове се дъга,

как да могат до смърт да обичат...

 

Да кръстосват света с благослов,

да сънуват и светло, и чисто...

Ах, недей да си тръгваш, Любов,

че животът без теб е безсмислен!

 

Напиши ми любовен сонет,

разкажи на дъжда подир влака,

че забравата няма билет,

идва ден да потеглиш обратно.

 

От смъртта до цигулката в рая

и небе с целофанено лустро

вяра друга недей изповядва.

Да обичаш  докрай е изкуство!

 

Не заспивай, писмо напиши,

нека малко от теб да подишам,

някой ред, и куплет или стих...                     

... Щом не можеш, аз ще ти пиша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, че отново пишеш повече, е много хубаво. Просто си талантлива. Нека има и за нас, читателите!
  • Да - това е любов и никога не се мери - като изкуство!
    Обичам изкуството и твоите стихове, Валя!
  • Ти, явно, го можеш! Ти, явно, си жива! Не спирай...и да пишеш
  • Аз благодаря на всички, които споделихте моя стих... приятели...
    Ани, Плами, Марина, Илко, Таня, Елена, Таня Кирилова, Водолейче , Петинка, Джейни, Весе, Яна, Ивон, Антонио, Пепър, Красимир, Радко,Ангел, Селвер, Леонардо, Силвия, Еленабил, Странница, Сеси, Белла, Силвия, Ади....
  • Валя... мога само да кажа БЛАГОДАРЯ за хубавите стихове

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...