Напиши ми любовно писмо.
Ти си струна в ръцете на Господ.
С теб присяда на твърдия трон,
щом усети внезапно самотност.
След утехата, дето изпридаш,
става благ и заронва въздишки.
И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки.
Есента този път е добра,
както някога скри ни в покоя
на вековна потайна гора
и треперех, че само съм твоя.
Щях да искам от тебе деца
и на теб до едно да приличат.
Да ги учиш как кове се дъга,
как да могат до смърт да обичат...
Да кръстосват света с благослов,
да сънуват и светло, и чисто...
Ах, недей да си тръгваш, Любов,
че животът без теб е безсмислен!
Напиши ми любовен сонет,
разкажи на дъжда подир влака,
че забравата няма билет,
идва ден да потеглиш обратно.
От смъртта до цигулката в рая
и небе с целофанено лустро
вяра друга недей изповядва.
Да обичаш докрай е изкуство!
Не заспивай, писмо напиши,
нека малко от теб да подишам,
някой ред, и куплет или стих...
... Щом не можеш, аз ще ти пиша!
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados