13.01.2019 г., 23:28  

Напиши ми Обичам те

796 3 5

Ти си така красиво-нежна

в този мой живот - двор разграден

през който всеки ден минавам

по пътя, в търсенето на душата си!

 

Простена само Любовта със устните на Вятъра, 

пръстите и слънчеви и топли

заети с друга нежност бяха -

докосваха във този миг цветята!

 

Прошепна ми, че Пролетта, е празник,

но Зимата подарък е единствен

за тез които устояли на стихиите

Живота си със Обич изживеят. 

 

В скованите от Самотата вени

на тялото ми в скитането уморено

топлината в мен която се разля

единствено за тебе ще запазя.

 

Ще искам нещо малко във замяна:

с красиви букви - морската пяна

по крайбрежната ивица - на влажния пясък

напиши едно просто и вечно Обичам те

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Зимата през моите очи обичана

е Тайнството на Мъдростта, което

Ледът превръща в пътя си накрая

под пролетните ласки във Вода!

Коментари

Коментари

  • На всички Вас, които ме докоснахте със нежност!
    За да е Радостта ми споделена,
    защото ви обичам безизмерно
    ще ви даря с Любов парченце Красота:

    https://www.youtube.com/watch?v=dMaaJZSTVCA
  • Отново романтичен и хубаво стихотворение!Поздрави!
  • Приятели!
    Радвам се много, че споделихте.
    С вашите коментари изживяването ми става още по-красиво и пълноценно.
    Заредихте ме с Оптимизъм и Нова Енергия.
    Благодаря ви!
  • Сътворил си красив водопад от поезия...
  • Хубаво...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...