Напомни ми да му кажа
Напомни ми тази вечер да му кажа
защо при мене веч не идва музата...
Защо ли нощем не заспивам,
в съня си тебе или него прерисувам,
за кого мечтая и умирам,
дали във точка гледам и будувам...
...
Недей да ме наричаш скитница,
все някога ще се завърна...
Непосмяла да поиска прошка,
ще те погледна плахо и ще те прегърна...
Не се вини, че не оставаш,
не очаквах да ме искаш, щом съм ничия.
Ще ме отложиш като късен спомен,
запечатан с простото Обичам те...
...
и когато пак погледнеш право към звездите,
дори забравил, че си друг,
ще ме откриеш уж във висините,
ала осъмнала до тебе... Тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
