Напомни ми да му кажа
Напомни ми тази вечер да му кажа
защо при мене веч не идва музата...
Защо ли нощем не заспивам,
в съня си тебе или него прерисувам,
за кого мечтая и умирам,
дали във точка гледам и будувам...
...
Недей да ме наричаш скитница,
все някога ще се завърна...
Непосмяла да поиска прошка,
ще те погледна плахо и ще те прегърна...
Не се вини, че не оставаш,
не очаквах да ме искаш, щом съм ничия.
Ще ме отложиш като късен спомен,
запечатан с простото Обичам те...
...
и когато пак погледнеш право към звездите,
дори забравил, че си друг,
ще ме откриеш уж във висините,
ала осъмнала до тебе... Тук!
© Десислава Танева All rights reserved.
