Напоследък...
Напоследък сънят ми е на почивка
в неочаквана, дълга ваканция,
така или иначе не заспивам,
прегръщам те в написани страници...
И знам колко много е хубаво
да ме галиш с коси по лицето,
да те гледам с очите си, влюбени
и без дъх да ми спира сърцето,
и душата ми да отлита нейде,
с твоята някъде да танцува,
а с телата си да изгреем,
та Луната да се срамува...
Напоследък, всъщност от месеци,
търся покоят си, денонощен,
но единствените последици
са, че ужасно ми липсваш още
и знам за аромата на парфюма ти,
как по кожата ми се втрива
и как имаш пламъци по устните,
а моите как жадно изпиваш.
Без теб ми е толкова летаргично,
със себе си искам да ме завиваш,
уморен съм до смъртна лиричност,
а после как ще мразя да се наспивам...
Danny Diester
11.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
