Напоследък...

Sep 6, 2017, 10:48 AM

Poetry » Love

677 3 3

Напоследък сънят ми е на почивка
в неочаквана, дълга ваканция,
така или иначе не заспивам,
прегръщам те в написани страници...
И знам колко много е хубаво
да ме галиш с коси по лицето,
да те гледам с очите си, влюбени
и без дъх да ми спира сърцето,
и душата ми да отлита нейде,
с твоята някъде да танцува,
а с телата си да изгреем,
та Луната да се срамува...

Напоследък, всъщност от месеци,
търся покоят си, денонощен,
но единствените последици
са, че ужасно ми липсваш още
и знам за аромата на парфюма ти,
как по кожата ми се втрива
и как имаш пламъци по устните,
а моите как жадно изпиваш.
Без теб ми е толкова летаргично,
със себе си искам да ме завиваш,
уморен съм до смъртна лиричност,
а после как ще мразя да се наспивам...

Danny Diester
11.08.2017

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-09-07T14:51:58+03:00

Неизчерпаем любовен извор си, Дани! Поздрави!
diesto (Данаил Антонов)

2017-09-07T07:55:39+03:00

Благодаря, Сис! Не пише ми се, ама... ей го, на... не спирам
Plevel (Силвия Илиева)

2017-09-06T14:25:06+03:00

"уморен съм до смъртна лиричност"
Напоследък... откакто се завърна в сайта, пишеш много силно, не спирай!