Направих си
524
0
1
Направих си сърце,
което да не страда,
сълзите и тревогите
да среща със наслада.
Дори и острието
кинжалът ако вкара,
от болката да прави -
най-сладката отвара.
Извадих тъжни мисли,
за да му бъде леко,
обвих го с кадифе -
избрах го да е меко.
Погледнах го - изглеждаше
завършено почти,
направих си сърце -
във своите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
