Nov 14, 2012, 7:26 PM

Направих си

  Poetry » Other
528 0 1

Направих си сърце,

което да не страда,

сълзите и тревогите

да среща със наслада.

 

Дори и острието

кинжалът ако вкара,

от болката да прави -

най-сладката отвара.

 

Извадих тъжни мисли,

за да му бъде леко,

обвих го с кадифе -

избрах го да е меко.

 

 

Погледнах го - изглеждаше

завършено почти,

направих си сърце -

във своите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...